|
Га̀брово е град в Централна България. Той е областен център на Област Габрово и е в близост до Трявна (18 km), Дряново (20 km) и Севлиево (27 km). Намира се в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина, на река Янтра . Градът е административен център на община Габрово. Член на ФЕКГ (Фондация на европейските карнавални градове). В България е известен с шегите, котките без опашки, гостоприемството на габровци (виж Габровски шеги). С дължината си от над 25 km той е най-дългият български град. В непосредствена близост до него, в местността "Узана" е разположен географският център на България.
География
Град Габрово са намира в подножието на Стара планина. Стратегическото местоположение на града и близостта му до географския център на страната определят значението му като важен транспортен възел. През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север-юг, която представлява част от Трансевропейския коридор №9 (Хелзинки-Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Габрово-Стара Загора-Димитровград с отклонения към Гърция и Турция).
Близо до града е туристическата местност „Узана“, където се намира географският център на България. Габрово още е познат като най-дългия град в България. С дължина около 25 километра и ширина на места само около 1 километър той се разпростира по поречието на река Янтра. До Габрово може да се стигне лесно с кола или автобус понеже лежи на един от основните трансбалкански пътища, близо до прохода Шипка, също така е и последна спирка на влак с връзка само от Царева ливада.
Габрово е град в Централна България. Той е областен център на Област Габрово и е в близост до Трявна (18 km), Дряново (20 km) и Севлиево (27 km). Намира се в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина, на река Янтра. Градът е административен център на община Габрово. Член на Фондация на европейските карнавални градове-ФЕКГ. Габрово е световна столица на хумора и сатирата. В България е известен с шегите, котките без опашки, гостоприемството на габровци.
Според най-разпространената легенда, Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. От там идва името на града — Габрово. Съществуват и други не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово.
Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство (1396 г.) и доста преди това, за да има църква. На 2 km източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до XI–XII век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и сега, въпреки че се нуждаят от нова реставрация. Там последно са правени разкопки през седемдесетте години на ХХ век.
При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава. В Габрово има много музеи. Там са родени Рачо Ковача, Васил Априлов и много други будители.
История
Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Според легендата селището е основано от Рачо Ковача, но категорични доказателства за това няма. На 2 км източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до XI–XII век. При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в. , и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.
Първото известно име на селището Габрува е от 1430 г., а днешното - Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър.
В края на XII век тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана - ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX век тук се практикувани 26 занаята - ковачество (налбанство), ножарство, чаракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още. Първата текстилна фабрика (1882) е открита от Иван К. Калпазанов. През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век “е една голяма работилница” и че е “град, който живее от водата”, имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името “Габровени”.
старата часовникова кула
Бързият икономически възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. - в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов, виден възрожденски деятел. Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула (1835). Жителите на града вземат дейно участие във въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., в Търновското въстание от 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), на Христо Ботев (1876), на Цанко Дюстабанов (1876 г. - изцяло формирана в Габрово). През 1868 г. Левски създава тук революционен комитет. Градът е родно място на Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Поп Харитон, композитора Емануил Манолов, Тодор Бурмов и много други.
И след Освобождението Габрово продължава да се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището „Българският Манчестер“. Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите обитатели, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата.
Паметник на загиналите във войните от 1912-1913 и 1915-1918 г.
първото българско класно училище: Априловската гимназия
В историческия музей на Габрово се съхранява първата българска банкнота със сериен № 000001 от 1881 г, една от трите златни монети на Филип Македонски от трети век пр.Хр. и най-добре запазената в България хълчата ризница от девети век.
Климат
Териториалното развитие на областта и приоритетното развитие на определени стопански отрасли са благоприятствани от нейния разнообразен полупланински и планински релеф и благоприятен климат.
Климатът в региона е умерено-континентален, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято. Валежите са с подчертано континентален характер. Средно годишно падат около 900 l/m2. През есенните и зимните месеци преобладават северните и северозападните ветрове, а през пролетните и летните - южните. Регионът се характеризира с висока годишна продължителност на слънчевото греене. Средногодишните температури са около 10° С. По високите планински части снежната покривка се задържа около 110 дни.
|
